НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
226
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пътят
към окултното ученичество поема всеки сам доброволно.
Това е вътрешен
път
, към вътрешно съвършенство.
Път
неутъпкан и трънлив.
Път
, в който всеки сам твори съдбата си.
Път
, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил.
В
пътя
на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране.
2.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен
път
.
И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен
път
за проверка на метафизическите твърдения.
3.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го
напътва
сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг
път
, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този
път
, предвкусват за себе си нейното приближаване.
4.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много
пъти
, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.
Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически
път
в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл.
това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически
път
иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често
пъти
спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Често
пъти
това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията.
5.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален
път
.
И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния
път
, към което се стреми.
Анатомите преровиха хиляди
пъти
трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше.
Действително
трупът
беше човешки, но не беше човек.
в секунда, а
пътищата
му са елипси около централния йон.
Значи молекулите на скалите имат
път
към растенията.
Тая психична проява за първи
път
се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства.
Това са мисловните движения, които за първи
път
срещаме у някои нисши животни.
И по тоя въпрос пак ще се върнем друг
път
.
По низходящ
път
следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената.
По кой
път
се е стигнало до енергиите, ние не знаем.
За първи
път
го намираме у хидромедузите.
Пред погледа на знаещия по
пътя
на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява
пътя
на човечеството.
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по
пътя
на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
6.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дано тоя
път
слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс.
Не дете, слизал съм низ тез
пътеки
не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен
път
нагоре.
7.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Обичам да
пътувам
по безбрежния океан в едно с Теб.
Безпътието
е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи.
В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен
път
.
8.
Списанието
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения
път
.
9.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други
път
и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой".
Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други
пътища
на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди.
Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален
път
, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.
Защото още дълъг
път
го чака.
10.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ето що чух веднъж като вървях по една горска
пътека
.
Изведнъж момиченцето спря на
пътя
.
Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови
спътници
и тях ги знае всяко живо същество.
Една къса истина, до която води дълъг
път
.
11.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в
Божествени
песнохваления.
Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два
пъти
, а останалите по-често.
Прилепът
, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.
Прилепът
чувствува дори и с най-крайните си части на крилата.
12.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия
път
в живота.
Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен
път
за проверка на нейните закони.
13.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Следователно, първата задача на педагогиката е да
напъти
детето да постъпва съобразно с истината.
14.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан
път
и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.
Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг
път
.
Черепът
на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око.
Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от
пътищата
, които ни начерта Неговата ръка.
Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан
път
и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.
15.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата,
божествената
отломка.
Тая светлина иде от
Божествените
Учители, които преди много милиони години са минали
пътя
, по който ние сега вървим.
Те почнаха даже да признават, че
пътят
към истинското познание почва със себепознанието.
Че
пътят
към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си.
Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки
път
, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие.
16.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен
път
енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса.
В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой
път
на развитие.
А такива влошавания често
пъти
могат да бъдат причинени и от най-дребни причини.
Явява се обаче въпросът, кой е
пътят
и кои са методите за постигане на тая цел.
17.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на
Божественото
съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а
божествената
, необятна любов.
Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към
божественото
животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата.
18.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
НОВИТЕ
ПЪТИЩА
В ИЗКУСТВОТО
Индуса никога не изобразява предмета само за предмета, но винаги има пред вид
Божественото
вътре в него.
Изкуството там е
път
към съвършенство.
Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият
път
.
Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че
пътят
към изразяване на абсолютното е само един.
С копнеж на влюбен момък, то се е
запътило
с големи стъпки към него.
Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са
път
, те са необходими при неговия възврат.
Сегашното изкуство минава бързо този
път
, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание.
Без сътресения, без излишен
път
, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали.
Непознати, нови
пътища
върви съвременното западно изкуство.
19.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият
път
на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот."
Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена,
сатрапът
Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена.
20.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори
път
на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
Те се блъскаха в тъмни, тесни
пътеки
и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше.
В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти
пътеки
.
21.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Онова което се противи повечето
пъти
при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите?
Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив
път
.
И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък
път
: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока.
22.
*** – Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Други
път
стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори:
23.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Затуй пък там горе
божествения
художник отдавна разтвори своята дивна картина.
По-силно мигат звездите и изчезват, давайки
път
на лъчезарния наместник на Твореца над нашето небе.
24.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новата наука, новото
Божествено
учение поставя нещата на един велик вътрешен опит.
Още един
път
хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят.
За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен
път
до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
Ако ние учим християнството без
Божествения
Дух, въпросът е свършен.
В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик
божествен
закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде".
Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази
Божествена
Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце.
И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща
Божествената
Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н.
25.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Страдания прекосяват нашия
път
.
Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си
път
.
Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва
пътя
на идущите след него.
26.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други
път
.
Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и
напътствуваш
другите, толкова по-трудно е да учиш и
напътствуваш
себе си; а то е необходимото, трайното.
То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните
пътищата
на днешния живот и отново се възвръщат към себе си...
„Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори
път
, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда."
27.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мелодичната линия –
пътят
, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален
път
.
28.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи
пътя
за братското сдружаване.
Този отговор той сам ще получи по
пътя
на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство.
Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди
божествената
душа в себе си за бъдещата работа.
В
пътя
на осъществяване на доброто често
пъти
младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
Умът иска своето развитие, разбира се в
пътя
на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една
божествена
наука на
божествената
мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената.
Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в
пътя
на ученика донася не малко грешки и страдания.
По
пътя
на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри.
Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още
път
на търсещия, представлява не малко зло.
И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен
път
всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж.
– И ето явява се страха от новия
път
.
сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите
пътеки
, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно.
Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често
пъти
големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения.
29.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен
път
.
– Ако по
пътя
на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове.
Друг
път
сте разгневен, готов да се карате.
Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ
път
до физическото напр.
30.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Онази сила, що ти се разкрива като скръб – тя само ще изравни
пътя
на твойта радост.
От ония, които кретащи по погрешни
пътища
крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно!
31.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по
пътя
на нашето изследване примирение между тях.
Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни
пътища
са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен
път
, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
32.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи
пътища
, които душата познава.
И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени
пътеки
, които водят от душа до душа.
Ето, някой настига в
пътя
си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата.
Първият подтик на
пътника
като човек ще бъде да му помогне.
от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по
пътя
му, защото им се стори чужд.
33.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дори много важни данни и
напътствия
сегашната наука е почерпила от народната опитност.
Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг
път
?
Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три
пъти
по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже.
Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг
път
.
34.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на
Божествената
душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
– Така човешката душа тръгва по един низходящ
път
, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога.
Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен
път
.
Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с
Божествените
закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях.
35.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи
път
може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено.
Звездното небе – книга на времената, книга за гадание
пътя
на слънцата.
36.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият
път
.
Десет или двадесет минути по
пътя
ние прекарваме винаги в разговори.
Ние вървим по селският отъпкан
път
, всред нас вървят тия, които знаят въпроса, които са сведущи.
По двама вървим из извиващия
път
.
37.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От тоя
божествен
ден стана всичко възможно.
Животът тръгна по своя
път
към една поставена голяма, светла задача.
Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на
божествената
музика.
38.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя е изместила мирния и честен труд, изместила е великия
божествен
принцип в живота – взаимната помощ.
Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият
път
и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание...
Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди
пъти
по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат!
39.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по
пътя
към Него.
Всеки от нас сам знае, че от мига, в който е тръгнал в новия
път
, чувствува едно непрекъснато вътрешно разширение и растеж, и че всеки от ден на ден се убеждава, че вътрешният живот, който е и същественото в нас, не може, па и не е нужно да се изнася навън с думи.
40.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сборът от всички факти, установени по
пътя
на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
и повече; че най-малката от тях е 1,000,000
пъти
по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000
пъти
разстоянието от земята до слънцето?
Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия
път
на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина.
Един
път
съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни.
Време е вече науката да потърси нови
пътища
, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
41.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Този
път
бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка.
Върху въпроса за мировата хармония може би друг
път
ще се върнем пак.
Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които
пътниците
наричат „стенанията на Сахара".
42.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Достъпът
в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон.
Няма
път
на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство.
Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните
пътеки
на суеверието към някакви надсветовни сили.
43.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг
път
.
В морето е моят
път
.
Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов
път
с вятъра, що надува белите платна на моя кораб.
Едно велико изкуство, да познаем щастието в
пътя
, по който го дирим.
О, безумен, красив порив към щастие, колко незнаен е твоят
път
и колко е широк твоят хоризонт.
44.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи
път
е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението.
45.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нека Бог даде лек
път
и мир в небесните селения на неговата светла душа!
46.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по
пътищата
, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни.
Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя
път
казват, че няма време да се занимават с личността.
Ако имаше други
пътища
, освен тоя тесен, но красив
път
на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха.
Остава единствения верен
път
, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен.
И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен
път
, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно.
Днес всеки стопанин трябва да помете
пътя
пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена.
Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим
път
и до самите нас.
Дългият обаче
път
на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас.
47.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия
път
на експеримента и наблюдението, по какъвто
път
върви и изучаването в биологията.
Принципите, установени по тоя
път
са релативни.
По такъв
път
е изграден съвременния морал.
Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен
път
, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота.
48.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
БОЖЕСТВЕНОТО
УЧЕНИЕ
Този слънчев лъч е живият
Божествен
Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
49.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И днес, както тогава,
пътешествията
на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства.
Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша
божествени
акорди...п
Тогава човек, като че слуша
божествените
акорди на природата.
И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен
път
.
50.
АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази
божествена
Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа.
51.
ПЕСНИ - Т.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22
пъти
обикновени разстройства и 3
пъти
тежки разстройства.
Следователно, има 25
пъти
повече разстройства по време на слънчеви петна.
52.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Огнена виделина зари
пътя
на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя
път
.
За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден
път
, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният.
Стихия подпалена в дъното на душата, която всеки миг подканя към незримите висоти на човешкия
път
!
Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен
път
.
53.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– Тогава казах на себе си: Нека четири
пъти
по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам.
Видях силен човек и се
запътих
.
54.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „
Божествена
комедия".
Стръмна е
пътеката
на съвършенството и висок е върхът, но идеалът на красотата е тъй примамлив и естетическата наслада от художественото творчество така велика, че мнозина ще тръгнат по нея, щом я научат.
55.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови
пътища
, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже.
Ние сме изтъквали и друг
път
, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто.
56.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по
пътя
на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия
път
и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него.
По този въпрос тук е ставало дума и други
път
.
– Живеят живот на абсолютна пасивност и губят напразно своите дни – казват за тия, които са видели нейде изходния
път
за личността и за общото, за хората, крачещи по каменистия
път
на себеиздигането.
Така е, прави са тия що казват това, ако вярват искрено, че злото се изкоренява по
пътищата
на щурма, на трясъците и кръвта.
Такъв ще го заставят да се движи Ако доброволно не разбереш, че трябва да научиш закона на пожертвуването, ти ще бъдеш заставен в живота да се пожертвуваш няколко
пъти
за едно или друго, докато не направиш това сам, по собствена инициатива.
Така е, защото нашата свободна воля мяза на следното: представете си един дълъг
път
, от двете страни на който има пропасти или високи стени.
Човек е принуден да се движи по тоя
път
.
Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя
път
далече в хоризонта, те вървят право напред.
Ние често
пъти
грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот.
Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да погледнем право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия
път
?
Днес в света има повече страхливци от всеки други
път
.
Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за
пътищата
на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния
път
, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните
пътници
към ония, които са им посочили действителната
пътека
в мъглява зимна нощ.
57.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И единственият възможен синтетичен
път
за постигането на това, както сме казвали и други
път
, мислим, е правилно разбраната окултна наука.
За оня, който първи
път
чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н.
58.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен
път
към други центрове на мозъка.
– „Вчера срещнахме по
пътя
като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен.
Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на
пътя
.
Князе и придворни ми сториха
път
; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа.
Той стоеше от страна на
пътя
, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"...
Пом много
пъти
е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия.
Лекували я с концерти, давани три
пъти
на ден.
Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи
път
чула една симфония на Бетховен.
Те, под влияние на своите ориенталски песни, могат да се въртят до стотици
пъти
в една посока, докато паднат и изгубят съзнание.
Те влизат на няколко
пъти
в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе.
Самите факти подсказват теорията и очертават
пътя
на по-нататъшните изследвания.
Това е
божественият
елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост.
59.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради
божественото
откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край.
Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен
път
– по
пътя
на сетивния опит и логичните разсъждения.
Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и
божественото
„Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява.
Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират
божествената
енергия.
60.
*** - Цветан
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пътникът
позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен
път
е суетен.
И много
пъти
ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност.
Пътникът
разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях.
Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за
пътника
остана тайна.
От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И
пътникът
позна суетата на своите блянове.
Между тях се движи
пътникът
по струите на живота.
Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце
пътник
.
61.
ПЕСНИ - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от
пътната
врата.
62.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден
път
, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи
път
душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни.
Чия ръка начерта по далечния свод
пътя
му?
За първи
път
ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви?
За първи
път
ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион?
За първи
път
ли живея на земята?
За първи
път
ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън!
63.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всички вие, които желаете дз разберете смисъла на живота, отдавна вече търсите истината по залутанит
пътеки
на заблудата.
64.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк
път
, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност.
Мнозина, извървели всички
пътища
на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява.
У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в
пътищата
към него.
65.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но и там няма край – и
пътят
към безкрайно малкото е вечен.
По чисто аналитичен
път
ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти.
И съществуването на повечето неща се доказва непряко – сиреч, не се констатира пряко, а по косвен
път
– чрез картинки.
Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал
пътя
за нейното постигане.
66.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя
път
, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата?
Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен
път
на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.
67.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на
пътя
му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния
път
на борбата за съществуване и самоизтребление.
Виждал е той, че по този
път
освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието.
Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали
пътя
.
Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много
пъти
по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши.
Кой е
пътят
, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота?
Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този
път
е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с
Божествените
закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния
път
,
пътят
на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение.
Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже
пътя
за там, а всеки със собствени усилия да го измине.
В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва
пътя
към вършене на зло.
Единствения
път
за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти.
И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по
пътя
на богопознанието и свободата.
68.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„За да изправим живота си, нам е потребна една положителна
божествена
наука".
„Когато дойде
божествения
принцип в нас, само тогава можем да любим".
Който желае, може по чисто научен
път
да се доближи до окултизма.
Истинският човек е
божествената
искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
Затова, когато човек проявява
божественото
, достига до истинската свобода.
Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите
божествени
сфери.
Човек по природа е религиозен, понеже в него живее
божествената
искра.
Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже
божественото
в теб е заговорило, то е активно в тебе.
Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от
божественото
.
Тя е канал, чрез който се проявява
божествената
енергия.
Те са изпълнители на
божествения
план на развитието.
Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с
божествения
свят.
Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един
път
, който води към пробуждане на
божествените
сили на душата.
Свързаният с
божественото
съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде.
Молитвата е въведение на
божествения
живот.
Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с
божествения
свят.
Синята светлина слиза от
божествения
свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
При молитвата душата влиза в контакт с
божествената
светлина.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с
божествената
светлина?
За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите
божествени
истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже,
път
, по който
божествените
сили ще озарят душата ти.
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с
божествения
свет.
Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху
божествените
истини).
Толстой в „
Пътя
на живота" стр.
Път
към молитвата
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху
божествената
мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с
божествения
свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с
божествения
свят.
69.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Напоследък между хората на съвременната наука все повече и повече си пробива
път
възгледа, че материята представлява една кондензирана енергия, която при дадени условия може да мине в кинетично състояние.
Оттук по разни
пътища
, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията.
И в тоя
път
е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания.
70.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изпразването на вибрационното поле минава по същия
път
– от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½
пъти
и излиза също при върха.
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде
пътя
към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
71.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нови методи, нова насока е нужна по
пътя
на човешкото развитие.
Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или
пътеводни
знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни.
А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен
път
.
Интуицията е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва
пътя
към истината.
72.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един
божествен
лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни
божествен
чар и красота.
И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен
път
– тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство.
Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети
път
вместо очаквания Агни.
73.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
с коя очисти
пътя
към Нирвана –
Сестра, от дълъг
път
дошла, нечиста, прашна,
74.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докъде ще се иде по тоя
път
?
Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети
пътя
и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха.
Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен
път
на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение?
75.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични
пътища
— това е царството на хората, съвършени като децата.
Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно
пътя
на тяхното развитие.
Човек идва много
пъти
на земята и добива все нови и нови опитности в
пътя
на съвършенството.
И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия
път
, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете.
76.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
За съжаление обаче, ни един български биолог не се е занимал с този тъй интересен факт, макар че тия странни играчи в огъня се намират в пределите на България и на един ден
път
от София, още повече, че за тия нестинари е писано още преди повече от 30 год.
Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал
конопът
.
Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко
пъти
през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.
После пак заедно с нестинарката отиват на аязмото, дето
попът
отслужва литургия и поръсва всички и благославя сварените вече курбани.
77.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето
пъти
насмешливи, си умиват ръцете.
Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само
пътем
, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон.
Еклиптиката или видимият
път
на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°.
78.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за
пътя
на опита.
Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг
път
потвърдиха изследванията на Райхенбах.
79.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен
път
!
Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг
път
, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя.
Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен
път
!
Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен
път
да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Нозете му бяха прашни, защото той бе
пътувал
дълъг
път
.
Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от
път
, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда.
Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и
пътуваха
в своя вечен
път
.
Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети
път
странникът.
Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния
път
и я дарява с толкова блага?
Той за първи
път
разбра, че душата проглежда през окото на човека.
Странникът разбра, че всякога, когато се
запътим
за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем.
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя
път
.
Често
пъти
това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината.
Силата, която е победила смъртта, силата, която е превъзмогнала небитието и която слиза и до последната мушица да осмисли нейният земен
път
.
Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг
път
на хилядите векове.
Вечерта, когато нощта го свари изново в
път
, той седна да почине.
Там, на север, за първи
път
видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му.
80.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири
пъти
по-скоро.
Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион
пъти
с помощта на една лампа с две мрежи.
Разлагането ù, както се знае, става или по електролитен
път
, или като се подложи на голямо налягане и при висока температура 1200°.
81.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ПРАВИЯТ
ПЪТ
НА ЖИВОТА
Правият
път
на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа.
И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят
пътища
и съграждат здания, в които може разумно да се живее.
И за това, тия изяснения някой
път
довеждат индивида в стълкновение със самия живот. Напр.
ако едно дете изисква да сучи 10
пъти
на ден, то ще срещне противодействие.
Някой
път
даже, при най-хубавата ни работа – яденето и там се запитваме „Не може ли и без ядене".
Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи
пътниците
на големи страдания.
На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един
път
– да се учи.
82.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „
Грипът
и неговото лекуване" от д-р Е.
Пример за намиране нови
пътища
за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф.
д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови
пътища
на сетивната физиология" от д-р Р.
В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от
божествения
свят.
1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството
божествен
живот.
Всяка една душа дотолкоз приема от тези
божествени
енергии, доколкото е в хармония с тях.
Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с
божествения
живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се
път
, по който
божественото
се излива в душата.
Също така, когато душата е в хармония с
божествения
живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея.
А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на
божествения
живот върху нея.
Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от
божествен
живот.
Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите
божествени
закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на
божествения
живот.
Често
пъти
тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест.
„За да изправим живота си, нам е потребна една положителна
божествена
наука".
работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите
божествени
закони.
Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и
упътвания
.
83.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от
пътя
на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно
пътя
, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя
път
все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години.
до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем
път
изчезваше живота.
Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен
път
.
фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно
пъти
в дадена протяжност, в пространството, образува материално тяло.
Ние ще кажем, че това, което сега по
пътя
на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята.
И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му
път
.
84.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три
пъти
огъня и застана на изток от огъня.
След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия
път
в огъня.
Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6
пъти
в огъня и направи в него 52 стъпки.
Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на
пътя
, отдето ще мине армията.
И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради
божественото
вдъхновение.
Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко
пъти
.
В околността на Делхи, арабския
пътешественик
Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава).
[6]Наблюдения на
пътешественика
Гмелин (XVIII в.).
85.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на
път
да увехнат.
Възкачването на сока много
пъти
може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка.
86.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ще помена само
пътем
, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди.
Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този
път
ние се добираме до ценни факти.
Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой
път
поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.).
87.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на
божествената
музика.
88.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда
пътя
към всяко суеверие и лицемерие.
– Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат
пътя
на човечеството.
Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са
напътствували
и
напътствуват
народа и на които се удивляваме и ние днес[1].
Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през
пътя
на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос...
89.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда
пътя
към свободата и оставя изобилно жертви.
90.
*** - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои
пътници
ще намерят по синора на
пътя
странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак.
91.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст
пътуват
звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли.
Звездите там
пътуват
на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ!
Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен
път
и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата.
Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен
път
, кой знае накъде!
Каква надежда крепи тоя страшен
път
, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец?
Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден
път
, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя.
Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя
път
, ще доближи до него тоя час!
Да бъде благословен твоя
път
!
92.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя е сбор от мисли и разкази из
пътешествията
на автора през света.
Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в
пътя
на ученичеството.
След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни
пътеки
към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на
Пътя
към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен
път
– и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.
Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска
безпътица
– социална и морална – от грубия материализъм.
93.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Правият
път
на живота
94.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по
пътя
на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия.
Ние и други
път
сме говорили за признаците на новия окултен мироглед.
Ако всеки възстанови вътре в себе си първоначалната хармония, той по необходимост ще намери и своя най-естествен
път
и вън в живота.
Мислим само, че сме намерили един разумен изходен
път
, по който вървим.
95.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва
пътя
.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
96.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
А че не помни показва това, дето той повечето
пъти
не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи."
Животът му тръгва по ония атавистични
пътища
, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира
Божествения
живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот.
Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по
пътя
на сухо умозрение, а по
пътя
на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен.
На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си
път
, преминаване през себе си".
Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в
Пътя
.
За тоя
път
е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм
Пътят
, Истината и Живота".
Встъпил в
Пътя
, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето
божествено
наследие във вселената като разумна душа.
Но онези, които вървят по
Пътя
не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват.
Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия
път
към себе си.
В днешната
безпътица
на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог.
Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане
Път
към Истината и Живота.
Но този
Път
съществува.
И по него минават ония редки, самотни
пътници
, които са поели друм към Вечността.
97.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
– И ако животът по този начин е безсмислен и от толкова хиляди години резултатите са лоши, то всяка мисъл, която иде да вдъхне в нашата душа, великата надежда, че има изходен
път
от безизходното положение – отбелязва нова епоха в нашия живот.
Истината, която е почнала да озарява народите, ще оправи и
пътя
на истинското преобразование.
В този
път
, ние ще имаме силата да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разрушение.
98.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Човешкото в човека – това е опаковката, а
божественото
– това е същността на човешкото естество".
Ако вие се освободите и влезете в свободата на
божествения
живот, ще научите всичко".
„Когато човек се обърне нагоре към
божествения
свят, то почва да тече
божественият
нектар на живота в него".
„Вярата е една връзка, за да протече онази
божествена
сила в душата ти".
„Синята птица" – това е
божественото
, което работи в човека.
Също така
божественият
живот се излива към всички същества.
доколкото притежава качества, които са в хармония с този
божествен
живот.
Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е
божествено
.
При всяко истинско творчество човек е в контакт с
божествения
живот.
Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с
божествения
живот, в хармония с Бога.
Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с
божествения
живот.
Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат
божествената
любов!
Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с
божествения
живот (вж.
Той трябва да долавя
божественото
в душата си, за да вижда
божественото
присъствие там, дето другите не могат да го доловят.
Тогаз той може да посочи
път
към върха на планината!
Божественият
живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея!
„Първото нещо за онези, които тръгват по
божествения
път
, е да приложат великия закон на Любовта.".
В живота се позволява убийство, но в
божествената
книга не се позволява; който убие, ще го убият.
Не убий – това е
божественото
.
Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на
божествения
живот в душата и пораждат излишни страдания.
Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни
Божествени
закони.
Нали разумният живот се състои в хармония с великите
божествени
закони, които лежат в основите на битието?
При насилието човек се поставя в дисхармония с
божествения
живот и тогава не може да го получи в себе си.
„И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща
божествената
любов в милосърдие".
„Онзи истински метод на възпитание, който
божествената
любов носи още не е приложен".
99.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три
пъти
и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване.
Пътешественикът
Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети".
И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво
божествено
, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение.
А
пътят
към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите.
И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови
пътища
за развитието на хората и ще се създадат нови условия.
100.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
ПЪТЯТ
НА ЖИВОТА
Животът ми беше сън и
пътят
ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях.
Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа
пътя
ми със светлина.
– Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е
пътят
на твоята светлина.
101.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Освен това ще бъдат разгледани в една най-обективна форма съществените въпроси на живота в една нова светлина и посочени
пътеките
към нов живот.
102.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
– това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен
път
към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи.
103.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други
път
, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни
пътища
, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта.
Ние често се упрекваме защо един се е
запътил
по едно направление, а други – в друго.
Това е туй, което най-напред ще трябва да направим, а какво ще стане после, ще ни подскаже самият
път
, когато тръгнем по него.
Този е
пътят
, по който ще спечелим безсмъртието.
Никога. Тя свети някъде във вечността и ние ще я срещнем като малка,
пътеводна
звезда в своя труден
път
.
104.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и
спътниците
.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини.
Следователно, този план е същият, като този на Млечния
път
– млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част.
Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен
път
, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години).
Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен
път
е една от тези вселени.
Забелязва се, че
спътниците
са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния
път
(спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният
път
) са в плоскостта на екватора на своята ядка.
Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и
спътниците
, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система.
Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество
пъти
.
Спектроскопът
открива единството в химичния състав на всички части на космоса.
Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен
път
, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
105.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато човек люби Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува
божествения
живот в различна степен на проява, той ще обича
божественото
, което работи в тях.
Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи
божественият
живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език.
106.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Колко
пъти
му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът?
107.
За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Този
път
не извежда никога към добро бъдеще.
Този е общият закон, неизменяемият
път
на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството.
Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в
пътя
си и проявява спящите си способности.
Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди
пътища
, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен.
Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои
пътеките
на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
108.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен
път
!
Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният
път
ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети.
Тях не съм ги срещал по своя земен
път
.
Остава само звездният
път
и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето.
Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя
път
.
Изчезва колебанието, защото един единствен
път
е вече ярко очертан.
— Не питай, казва трясъкът по моя
път
, а само се стреми към тях.
Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия
път
, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци.
Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя
път
.
Помогни ми в моя
път
!
Не ме спирайте по моя
път
!
Сега ме оставете да диря своя талисман, защото Безконечният ще освети със светлинка
пътеката
на оня, що иска да се завърне при Него!
А колко
пъти
Той ни е приказвал в нашия земен
път
посредством хилядите струни, опънати в нашите сърца!
Нашите страдания, що имаме по своя
път
, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност!
И когато достигнем някои от тях с цената на много чужди страдания и минем през разрушеното чуждо благо, що сме превърнали в
път
до нашия химерен блян, нас ни пресреща великият закон на правдата и причинява болката на нашата душа.
И няма да намерим покой, догдето не премахнем измамното влечение у нас да дирим щастие по земния си
път
!
Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на
запътени
кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен
път
!
Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на
запътени
кораби?
Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми,
запътени
по своя вечен друм.
109.
Разказ на потока - Цветан
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде
Божествения
мир да зацари в техните души.
Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази
Божествена
синева.
Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби
Божествения
мир, да го украси
Божествената
Истина.
Синева,
Божествена
синева – Велика молитва, обновление!
110.
ИСАВАР (стихове) - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някой
път
в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока?
Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен
път
, търсех да облегна мишци за почивка :
Друг
път
тук са ревали вълни на разбунено море, а ще дойде и миг, когато цялата тази грамада, която ни се струва вечна и непоколебима, ще се пръсне и ще изчезне както пяната ми.
Аз, мирният
пътник
, пих една глътка от потока, който е вечен, разведрих лицето си с шепа вода и отново поех
пътя
си.
111.
Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
и всеки тук нашел би
пътя
свой.
Осветен
път
от хиляди светила!
О, светли
път
към небеса,
112.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ
Божественото
учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
На нея е дадена чудната способност да разшири
Божественото
учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
Неговата вяpa и смелост трябва да бъдат
божествени
.
И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия
Божествен
характер, се тълпят около него.
Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия
божествен
характер.
Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия
път
не както трябва.
Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен
път
на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще.
Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един
път
.
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия
път
.
За разширяването и усъвършенствуването на
Божествения
път
, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „
Пътя
, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост.
Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен
път
от Бога.
Това е
Божественият
метод за разговор между Бога и човека.
Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият
път
, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi).
което означава „
път
” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена.
трябва да се яви в
божествената
страна дето е централизирано Словото „S".
реалния (физическия), тъмния и
Божествения
.
113.
В Е С Т И
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тежък и труден, но благословен е
пътят
на посятото житно зърно –
пътят
, истината и живота.
Ако човек не се роди втори
път
от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие.
114.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но неговите работи из един
път
се наложиха в науката.
Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един
път
преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро.
Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21
пъти
повече от колкото коня.
Бълхата скача 200
пъти
по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра.
115.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Руменов:
Упътване
за ползуване от въздушните и слънчеви бани.
116.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Съвременните учени по 99
пъти
проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира.
Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило
Божественото
съзнание.
117.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи
Божественото
съзнание, там има едно безкрайно разнообразие.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често
пъти
съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния
път
.
Но когато се разбере правилно едно
Божествено
учение, то ще ни покаже
пътя
към истински мир и щастие.
Когато в човешките сърца заговори и
Божествената
Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно.
По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на
Божествения
свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена.
118.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мелодията на кавала, по
упътването
на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място.
Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три
пъти
го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал.
Обикалят гърнето три
пъти
, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях.
На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се
упътват
за селото си.
119.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Знаеш, че поради враждебността на жителите, то е трябвало много
пъти
да променя своето местожителство и най-после се спряло недалеч от едно малко рибарско селце, близо до Голямата Пирамида.
Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в
пътника
и го разголва сам пред себе си.
Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг
път
веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него.
120.
Из Приказките на морето - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пътувам
без компас, без цел.
И твоят
път
е тук.
121.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В тях се научи да дириш своя
път
!
Моите води са сътворени за да те досетят , че в теб живее душа – безкрайно
пъти
по-обширна от моята размахана, водна плащаница.
Колко
пъти
ви подсещам да погледнете в себе си.
И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни
пътници
.
Колко
пъти
е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис!
Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя
път
, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите.
Други кораби ще надуват
попътни
ветрове и други смели очи ще дирят знак за
пътища
в морето.
Милиони
пъти
морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен.
Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел
път
да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило.
Когато за първи
път
преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет.
Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води,
запътен
надолу, като извита сребърна змия.
Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя
път
.
Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други
път
те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око.
Вървя по моя
път
.
Морето е врата и
път
.
Морето е врата и
път
!
Морето е врата и
път
!
122.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Маздазнан е учение, което ни дава ред
упътвания
, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си.
Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този
път
се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец.
Микроскопът
не открива нищо повече от окото.
То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата,
Божествената
сила, Божеството.
Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на
Божествени
мисли.
Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите,
пътищата
, нервната система, през която текат тия мисли.
123.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нима идеите, които ме
напътват
към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото?
124.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това съзнание, тоя
Божествен
импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек.
Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на
Божествената
любов и хармония.
125.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели
пътници
, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме.
Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели
пътници
!
А слънцето завари Серафиа далеч от града, на
път
към пустинята, седнала до един кладенец.
Завари я в
безпътица
.
„Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните
пътища
на греха.
В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия
път
.
Той извървя всички
пътища
на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни:
И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на
път
към неговото отшелие.
126.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но има и преки
пътища
за пояснение на това.
Окултизмът не върви по този
път
.
127.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Както рибарят с трепет следи
пътя
на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост.
Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя
път
на възход.
За него тъмните
пътеки
на порока и безделието са чужди.
Всеки човек си има свой
път
.
Пътищата
се кръстосват, но не се покриват.
Най-велико е да намери човек
пътя
си, призванието си.
128.
Един факир в Париж - Реймонд Но
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Светлина върху
пътя
Аз вървях по
пътя
на незнанието, който няма нито посока, нито светлина.
И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по
пътя
, където няма светлина.
С голяма мъка отивах по
пътя
на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога.
Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по
пътя
си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах.
Каква голяма светлина ще има тогава върху
пътя
на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
129.
АКВАРЕЛ - Ире
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Един ръководен народ управлява и
напътва
човечеството само в течение на един петвековен период".
Този способ показва ясно начина, по който може да се определи по един строго научен
път
психологичната и физична роля на планетните влияния.
130.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на
пътя
си.
И днес то бавно върви по своя вечен
път
, пращащо – светлина, радост живот.
131.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя
път
, начертан тъй вещо в звездното Небе.
Фактите, които са събрани, са такава грамада, че всеки един съзнателен и без предубеждение човек има възможност днес по научен
път
да дойде до окултизма.
И днешното общество, днешното животоразбиране подпомага ли
пътя
на младежа към по-светли хоризонти?
1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два
пъти
прилив и два
пъти
отлив; също така и в течение на 28 дена два
пъти
голям прилив и два
пъти
голям отлив.
И това става 4
пъти
на ден в определени часове: два
пъти
слизане в дълбочините и два
пъти
качване.
132.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за
Божествените
идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
От 90-годишните хора трябва да искаш 90
пъти
докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите.
Сила разумна, която работи и гради съобразно
Божествените
закони.
Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с
Божествения
ред на нещата.
133.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един
спътник
на живота във всичките му проявления на земята.
Те са светилниците за
пътя
на човешката душа към нейното съвършенство.
Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други
път
.
Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото
Божествено
знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини.
Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния
път
.
Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива
път
все повече и повече.
И хванали се един
път
за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната
Божествена
мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
Този е
пътят
, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството.
134.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
От последните ми
пътувания
на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си.
Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните
пътища
на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация.
В
пътуванията
си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен
път
, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност.
135.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат
пътя
за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот.
Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали
пътища
и картини на един живот в унисон с природата.
Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния
път
, по който върви.
136.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се
напътват
от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания.
137.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това са били, тъй да се каже, избраниците,
божествените
царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията.
Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно
пътешествие
от африканския бряг.
След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този
божествен
пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток.
Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато
пътувах
, нийде не я (т.е.
Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно
пътешествие
през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка?
Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго
пътешествие
, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено.
138.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен
път
и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос.
Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен
път
в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо.
В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù
път
.
Те отиваха надолу по своя вечен
път
– към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост.
Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат
пътищата
ми до нея.
Tе са преминали напред в своя
път
, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори
път
!
„Два
пъти
се ражда човекът.
Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други
път
под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
Меча си кова за дълъг
път
през четири морета.
Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя
път
!
Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж
напътиха
надолу по морето.
Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло,
запътено
видение...
Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят
път
ще бъдат широките морета.
Попътни
ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила.
Тая ли зеница бе сетният оазис на моят
път
?
Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото
попътни
ветрове издуваха платната.
На утринта топликът ги огря за сетен
път
и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята.
Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им
път
.
Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък
път
– от гранките до влажната земя.
Срещам погребално, тъжно шествие – кратък
път
от къщата до гроба.
139.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултен ученик, които отстъпва от
пътя
на учението, не е стъпвал още на този
път
, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие
принципът
на личното облагодетелствуване.
В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен
път
и развой.
Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на
Божественият
Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота.
И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва
Божественият
Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление.
От памтивека
Божественото
съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството.
Като сътрудник в работата на това
Божествено
съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност.
Често
пъти
, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния
път
към самоусъвършенствуване.
Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя
път
.
140.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто,
божественото
, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога.
Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин
божествените
звуци, що чуваше гениалната душа.
Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия
път
.
Полезна е тази книга и съветът на този човек, който преди всичко ни
напътствува
как по-лесно сами да открием нещата.
Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват,
напътствуват
децата да навлязат по-лесно в себе си.
Пътят
на доброто е
път
на съвършенството,
пътят
на доброто е
път
на силата,
пътят
на доброто е
път
на знанието,
пътят
на доброто е
път
на жертвата.
Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери
пътя
, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби.
141.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Учените изучвали
пътя
на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята.
Кой знае – може би има
път
към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя!
Да вървим, прочее, да търсим
пътя
, да вървим да търсим светлината на живота!
И няма през тях
път
към звездите.
Няма за нас
път
към звездите и няма за звездите
път
към нас.
По
пътя
с тиха крачка вървял Адеил и високо държал на един лъч свалената от небето звезда.
Проправяха
път
към небето през пропасти и бездни.
142.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е
Божествено
учение.
143.
Вести
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
На „добър
път
" да го насочи.
Кога и как – за
пътя
закъснял.
Та всеки ден да взима
път
за два
И чудел се как
път
да продължи.
На
пътника
той отговорил:
144.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на
безпътица
и удоволствието.
145.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
18. Светлина върху
пътя
.
146.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с
Божественото
учение.
Пътем
ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука.
Очевидно този
път
е нелогичен, неправилен.
той напуща своя център и се проектира по измамни
пътища
да оправя делото.
147.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Макар бавно, то си пробива все по-широк
път
.
В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три
пътища
на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
Спрямо науката, като един от
пътищата
на знанието, днес се очертават две по-категорични становища.
Методите и
пътищата
на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението.
148.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И понеже повечето
пъти
в отношенията им с другите се преплитат техните чисто материални интереси - най-важни за съвременния човек - те без да щат стават „психолози" - мъчат се да отгатнат с какъв човек горе-долу имат работа, да прочетат скритите му помисли, да проникнат с една реч в „душата" му.
149.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя
път
на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите
пътища
(изразен във физикохимията от Хамилтон).
Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите
пътища
.
За осъществяване живота най-късият
път
е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите.
ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия
път
ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
150.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в
Божествената
житница, в недрата на
Божествения
покой!
Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния
пътник
.
Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият
Божествен
свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради.
Когато великият
Божествен
Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш.
Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг
път
и започваме да живеем другояче.
Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на
Божествената
Любов, то е прозряло вече Бога.
Божественият
оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе.
На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в
Божествената
житница отново ви върнат.
„Господи, до колко
пъти
да простя на брата си, до седем
пъти
ли?
– И пак
Божествената
житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в
Божествения
покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
151.
Годините – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И каза ни със тих
Божествен
глас:
152.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така
запътени
с бавния, вечен свой вървеж.
Две
пътеки
се преплитат пред нас.
Другата
пътека
ни води към нашето Аз.
Тоя
път
е стръмен, неудобен.
Ние вървим по някоя от тия две
пътеки
и понякога на
кръстопътищата
ги сменяме една с друга.
Две
пътеки
се преплитат в нашия живот.
153.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Германия е получила 25
пъти
нобеловата премия, като е взела 8
пъти
по физика, 8
пъти
по химия, 5
пъти
по медицина и 4
пъти
по литература.
Франция е получила 21
път
, между които по литература са получени около 4 премии.
154.
За отделните народи - Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм
Пътя
, Истината и Живота" да отрече Живота?
Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно
пътя
от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя
Път
- и да станат сами свой
път
.
Да станат сами свой
път
, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба.
Физическият живот е толкова благороден, толкова
божествен
, колкото и духовният.
Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния
път
към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
155.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили
пътеката
, що съединява нашата с мировата душа.
156.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Пътят
на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни
пътеки
се излива нов живот.
157.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А те са прозорци на човешката интелигентност,
пътища
по които светът влиза в ума на човека.
И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични
пътища
.
Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен
път
учения изследовател-ясновидец,
Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен
път
, просветлен от интуитивното прозрение.
Особено е интересно проучването на линиите като
пътища
на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите.
158.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите
пътища
, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето.
159.
Из Млечен път - Слав Бели
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Благословената ръка ще ти покаже твоя
път
.
Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата
пътека
и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш.
160.
Спящата роза - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Из „МЛЕЧЕН
ПЪТ
"
„За първи
път
, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.”
Дълъг бе
пътят
и години много изминаха в страдна неволя и непрестанна борба.
Зад нея извиваше новият
път
.
Похлопах втори
път
- пак същият звън се разля отвън.
Ударих трети
път
по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"?
161.
Стихове - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Пътуването
ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно
пътуване
и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания.
Пътят
се проектира край о-в Фр.
Те ратуват за световния мир по
пътя
на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент.
162.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
8). Из „Млечен
път
" - Слав Бели.
163.
Перспективи за едно ново знание
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често
пъти
като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
164.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща
безпътица
.
Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен
път
можем да стигнем до същите заключения.
Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг
път
и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство.
По външния
път
на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него.
И днес, след като е изходил всички
пътища
отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек.
165.
Пробуждане – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Или по някой
път
му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори...
„Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната
пътека
.
„Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме
напъти
тук.
И с гневна крачка се извърна Земру и се
запъти
надолу към колибата.
Когато привечер, изходил стръмните
пътеки
на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя...
„Ний ще ходим в тоя
път
166.
Сините очи – Ели
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Където
пътищата
са направени, там аз загубвам моята
пътека
.
И аз питам моето сърце, дали кръвта му носи със себе си мъдростта на невидимия
път
.
167.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Бях при един Велик мъдрец; питах го за
пътя
към Истината, която дълго време дирих.
Ти не би могъл да намериш
пътя
на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи.
Твоите очи трябва да станат
Божествени
очи!
168.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той прибавя, че този опит го е възпроизвеждал много
пъти
и винаги с успех.
17)
Пътник
.
169.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По този начин, по чисто механичен
път
се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите.
Това ще каже следното: по някой
път
до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници.
Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой
път
не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи.
Обаче по някой
път
той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия
път
, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
Защото, макар и
пътят
да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг
път
.
А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс
път
: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
По някой
път
може да има пречки за регенерацията, както напр.
Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава
принципът
на естествения подбор.
При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът,
пътят
на регенериране е пак най-изгодния за организма.
170.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично,
божествено
отношение, което съществува между Истината и Свободата.
И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива
божествения
ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал.
171.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За това е ставало дума и друг
път
в „Житно Зърно”.
Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна
безпътица
, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта.
172.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на
божествени
и духовни чувства."
Емоциите от
Божествения
свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти.
173.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес
безпътицата
, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
Вярата е предугаждане на знанието, един опит по
пътя
към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност.
Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили
пътя
за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени
пътя
без да се допира нито до единия, нито до другия.
И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя
път
.
Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен
път
по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане".
Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за
божественото
.
Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя
път
на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен
път
.
Ще имаме индивидуалност в
пътя
към Идеала и единомислие, единство в идеала.
Всеки ще работи по собствен
път
в името на един всеобщ идеал.
На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя
път
.
С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя
път
, да черпим сила за велика жертва.
174.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други
път
като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия.
сочат само малки
пътеки
за изучаване на тия силови линии и влияния на телата.
Има, разбира се, и други
пътища
за тая неорганическа материя да стигне до висшите същества.
Понеже слънцето в една година минава два
пъти
над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи.
В Европа са били забелязани за първи
път
от Монаха Щейнер през XVII век.
Швабе видял едно и също петно да се яви 8
пъти
.
През известни години това колебание на магнитната стрелка става по-голямо, друг
път
е по-малко.
По тоя
път
може да стане ясно, защо в температурните колебания периодичните ветрове и атмосферните осадъци съществува такава голяма правилност и периодичност.
175.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по
пътя
на едно съзнателно единение с това разумно битие.
176.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв
път
в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията.
177.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много
пъти
.
Снопът
лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена.
Тогаз той прави
пътешествие
, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù.
Жрецът прави дълго
пътешествие
до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани.
В 1773 година поради повдигнатия шум, френската академия отново се занимава с животния магнетизъм и го отхвърля втори
път
.
ботаниците Унгер и Ендлихер, анатомистите Пергер и Натерер, видният
пътешественик
Кочи и пр.
Този опит бил повторен много
пъти
със същия резултат.
Този опит може да се повтори много
пъти
и винаги с същия резултат.
178.
Насаме със себе си – Боян Планински
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия
път
.
179.
Стихове – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз съм уста, що реди слова на
напътствие
.
180.
Практичен окултизъм – А. Б.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Душата не е тялото, макар често
пъти
нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима.
Често
пъти
този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва.
181.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека
пътя
на неговото развитие.
За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият
път
е: да стане съвършен.
182.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Изгрява и захожда слънцето, поело своя
път
от първия ден на живота.
Какво остана от житейският изминат
път
?
183.
Вести
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Днес аз ще те направя
път
, защото сам аз бях досега „
път
" и минах сам през себе си.
184.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В тях е описан
пътят
на окултния ученик; неговите борби и просветление.
185.
Съдържание на бр. 4 и 5
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
10.
Пътник
– 124, 125, 126, 126
186.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения
път
на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
187.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно
пътищата
, по които изтокът е влиял върху запада.
По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой
път
.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл).
Пътищата
и степените на знанието са различни.
А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото, върху лицето на нашата земя, то - човечеството - живее,
напътвано
от своите обществени и духовни водители.
Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по
пътя
новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много
пъти
.
Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин
напътстват
и ръководят човечеството - и от запад и изток.
В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по
пътя
на умозрението, а по
пътя
на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество
пътища
и методи на живот...
На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и
пътя
към нея...
Кой ще посочи вътрешния
път
към свобода?
188.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние знаем нервния
път
, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus.
189.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата
пътека
.
И мъката, с която дири
път
и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка!
190.
Книжнина и вести
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по
пътя
на Вечността.
191.
Поеми от Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Няма значение какъв е човек и по какъв
път
търси Бога.
И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на
Божественото
и да затупти сърцето ти с него.
Истински светия е оня, който учи простия
път
, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии.
О братко, кога и аз се заблуждавах, истинският Учител ми показа
пътя
.
Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по
пътя
на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии.
192.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават
Божествената
Светлина.
Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот
пътя
на един човек!
Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост;
божествена
милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око!
Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк
път
!
193.
Стихове - Стефан, Иедидия
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия
път
.
Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя
път
...
Сред мъката на трудния си
път
той ще те познае, а ти в тежките часове на своето очакване.
Далече в морето
пътуваше
чудноватият кораб.
194.
Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Че вятърът
попътен
е роб
Не можете ли зърна вий моя
път
?
195.
Двама светии (по народна песен)
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Уви, аз не мога да остана в този дом, той не е вече мой; защото Вечният Странник, минавайки по
пътя
, ме зове.
Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по
пътя
, ме зове.
Защото аз съм като малкото дете, което за стотен
път
вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"!
Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват
пътя
ми със своя суетен прах.
196.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в
Божествения
организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост!
197.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв
път
по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този
път
?
както казахме, „случайността" и „незначителните" отклонения за съществени фактори в еволюцията и с тяхна помощ се стремят да преградят
пътя
на неовиталистите, които от своя страна заместят случайността и незначителните отклонения с предначертан план и скокове-мутации в еволюционните промени на формите.
Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен
път
ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни.
198.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен
път
цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един
път
не станало нужда от него.
199.
Заровените таланти
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Идея ли някоя: мисъл, образ или движение, които той за пръв
път
среща, виждаш го - изведнъж се стресне, отвори широко очите.
200.
Живи барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха
пътя
към бъдещето.
Аз вървях без посока и без
път
, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си.
„Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и
пътя
към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си.
Аз ще ти покажа посоката и
пътя
на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе".
Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито
път
и сърцата им не познаваха любовта.
201.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Поставени в стъклен съд, те често
пъти
служат като верен показател на атмосферното състояние.
Първо, една зима жабите са крякали 26
пъти
, от които при 21
пъти
са последвали атмосферни осадъци, при това 9
пъти
осадъците се появили след първото денонощие, 8
пъти
след второто денонощие и 4
пъти
в третото денонощие.
От тия двадесет и шест наблюдения 11
пъти
жабите крякали при качването на барометъра, 12
пъти
при падането му и 3
пъти
при неподвижно стоящ барометър.
При това, 14
пъти
жабите предсказали атмосферните промени преди барометъра.
Веднъж тая способност установена, то това вече посочва
пътя
на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега.
Едната сочи
пътя
към втората, тя към третата.
202.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То проучва новите опити за реформиране на учебното дело и търси
път
за изход из сегашните системи, които са вече остарели.
203.
Фарисей и митар
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То е онази нова хиперсферична вълна на живота, която радиира от своя
божествен
център по всички посоки и носи сама в себе си своите закони и форми на проява.
204.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на
Божествените
наредби, за великото бъдеще на човечеството.
„Предстои ми дълъг
път
да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата.
205.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но някой
път
, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе.
Но този, до когото един
път
се докосне
божествената
ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите.
Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един
път
, посред нощ.
Защото някой
път
се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси.
Някой
път
през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание.
Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много
пъти
питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности.
Също и този
път
фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител.
– Ето, аз съм мощно въоръжен с
Божествената
помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...”
По
пътищата
се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите.
В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше
пътя
, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята.
Пътник
в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до
Божествените
уши на Амон.
И
божествения
Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си
божественост
и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая.
Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята
пътник
– за глада, затворника – за веригите.
206.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия
път
към съвършенство.
които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват
пътя
на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване.
207.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Напътването
на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската.
Той насочва изследването в нови плодотворни
пътища
.
А това е, защото той чувствува
Божествения
живот, който работи в нея.
По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с
Божествения
живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява.
208.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е
запътен
, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака.
Тя живее в една малка къщичка край
пътя
.
209.
Пролетта на свободния – Иедидия
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Потокът,
запътен
отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга.
210.
Вести
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дигат се тежки завеси... И чувам как
божествен
глас говори из нейните дълбини:
„Но свещения огън на всемощния му Дух –
божествената
красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание."
„О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани
пътища
цялото мироздание."
„То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините
пътя
към Него."
„Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия
път
.
Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя
път
."
„Разтвори душата си за всичко
Божествено
, велико, прекрасно."
211.
Съдържание на бр. 9 и 10
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Макар и да вървят по успоредни
пътища
, най-сетне
пътят
на единия стига до един съдбоносен завой, където се изпречва жената и любовта.
Романа има около 50 коли и за предплатилите ще струва само 70 лева, които могат да се внесат и на два
пъти
.
За всеки окултен ученик той може да бъде настолна книга, където той може да види описан в общи черти своя собствен
път
с всичките му радости и скърби.
212.
Истинският идеал на човека - Д. С.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На
Божествената
трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание.
Стихът бил: „На
Божествената
трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение.
Само по
пътя
на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост.
213.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и
напътвания
.
Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и
упътвания
, чрез които той сам да отиде при Него.
Малко по малко човек се е отклонявал от истинския
път
на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави.
Дори често
пъти
човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване.
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи
пътя
на онзи лъч, който му осветлява
пътя
към свобода, мир и щастие!..
Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят
пътя
към един велик живот - отхвърлят.
214.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Има
Божествени
църкви и
Божествени
университети.
Божествена
църква е сърцето на човека.
Божественият
университет е планетата, която обитаваме, с всичката ù обстановка.
Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов
Божествен
урок.
Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили
Божествено
начало у човека.
И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия
път
от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване.
За нас това е Истина: да познаваме
Божествените
закони и да ги прилагаме.
215.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Много
пъти
сме чували да се говори от стари, невежи, прости хорица: „Слушай, истината да ми кажеш, гледай ме в очите", „по очите ти ще те позная" или „ако устата лъже, очите не лъжат" или „по очите го познах - истината каза" и т.н.
В окото е написано всяко опущение и нарушение от правилния живот според природата; и в окото ще намерим и начина на лечението по един естествен
път
.
Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една
Божествена
мисъл.
В този смисъл окото е жива
Божествена
форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос.
В заключение ще кажа, че врата и прозорец, и
път
да изучи и проучи човек себе си, е окото!
216.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Такива етерни строителни сили имат растенията, животните, човека, небесните тела и пр.. И някой
път
не могат да се разберат физиологическите процеси в организма, ако не се изучат във връзка с действието на етерните строителни сили, които стоят зад формите и ги градят.
Никой
път
няма да разберем растението, ако не изучим всички процеси в растението във връзка с разумните сили, които действуват в него.
Никой
път
няма да разберем причините за процесите във формата, ако не изучим действието на етерите и по-висшите строителни сили.
Никой
път
няма да разберем тези етерни строителни сили и тяхното действие, ако не дойдем до разумните сили, които са зад тях.
Никой
път
няма да се разберат астрономичните проблеми, ако не се вземат пред вид тези последните и законите на действието им.
217.
ОТ ПЛАНИНАТА
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
типът
остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида.
Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по
пътя
на аналогията, а не по каприз.
Личният тип определя формата на тялото; ако
типът
е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини.
218.
И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Аз стоях на прозореца и го гледах да идва от планинската
пътека
.
Отправих се по планинската
пътека
към близката гора и пред дънера на първото дърво аз коленичих и дълго плаках - аз се молех...
219.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Това определи вече завинаги неговия
път
.
„Никой
път
не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не?
" Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в
пътя
.
А най-прекият
път
, както той разбираше, беше трона.
Реши и слезе при тях да ги избави, като търпеливо, на всички поотделно посочваше
пътя
км един по-красив живот, на взаимно уважение, на взаимна услуга.
Докато уморен от дългия
път
през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока.
Не един
път
вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се
запъти
да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост.
Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв
път
леко полази по бузата.
Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се
запъти
към вътрешността на големия град.
Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи
път
се порониха от неговите царствени очи.
Светлата фигура на любимия му Учител отново се изправи пред него, за първи
път
след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават.
220.
ОКОТО И НАУКАТА
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Често хората могат да обвият една
Божествена
мисъл така, че да стане недостъпна на света.
Той трябва да разбира и да се стреми не толкова към човешкия, колкото към
Божествения
живот.
Само в
Божествения
живот има вечно обновяване.
221.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Pastor Felke, един от най-популярните очни диагностици в Германия, много
пъти
е бил изправян на съд заради своята очна диагноза, но впоследствие освобождаван, при доказване вярността на случаите и добрите резултати.
Движението на ириса някой
път
е така бързо, едва доловимо по физичен
път
, но това движение не може да се скрие от опитното око.
Много учени, запознати с ирисовата диагноза, само като наука, но не и като наука изкуство, придобита от познания по външен и по вътрешен
път
, след първите неуспехи в науката си, са писали дълги статии из вестниците и списанията за смъртната присъда на ирисовата диагноза.
Всеки не може да гледа, но всеки може да прави наблюдения и изследвания на ириса, за да достигне по един естествен
път
изкуството да гледа, чете и разбира по очите.
Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен
път
.
222.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Палецът представлява
Божествения
принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги".
2); той представлява волята и разумността или
Божествения
принцип.
Творецът със своята безгранична мъдрост е написал навсякъде своите закони; на нас остава да научим азбуката, за да можем да четем
Божествените
писания.
При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява
Божествения
принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ.
223.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Често
пъти
индивидът представлява съединение на три планети, понякога, макар и много рядко, се явява и четвърта.
Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните
пътища
.
Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни;
черепът
висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно.
224.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна
божествена
музика.
Никой
път
не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот.
Те са проводник, чрез който се проявяват
божествените
сили.
Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой
път
досега не са били давани.
Всеки човек има тези свещени часове, когато душата,
Божественото
в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
Защо, когато
Божественото
в нас се прояви, иде радостта?
225.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но аз сам констатирах у тези тичинки уста за време много
пъти
, преди да имам смелостта да го потвърдя.
226.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в
пътя
към земята и те ме отведоха на север.
Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно
пътуване
.
От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за
път
по звездното небе.
А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно
пътешествие
.
Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им
пътешествие
.
Аз научих
пътя
на звездите.
Божествените
му очи гледаха с всичката благост, с всичката сила и любов на света.
Това бе Той, вечният ми
спътник
, невидимият в земните ми дни.
Попътни
ветрове надуха яки платна, изпукаха тежки мачти и корабът, израснал под ударите на мълчаливите пилигрими, плувна надолу към страната на сбъдването, там където се родих, където първи
път
видях слънцето.
Бели странници
пътуваха
с мене.
Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи
пътя
.
„От онези хора, у които живее
Божествената
Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение.
НАГОРЕ